Роботите са новите вещици на XXI в. – но за разлика от тях не използват метлата като транспортно средство, нямат гърбав нос с брадавици и не ни проклинат с врящи в казан отвари. И въпреки това ги гледаме с недоверие. Те ще вземат работните ни места; ще ни оставят без храна; ще превземат света; Терминатор и Робокоп ще се сблъскат в титанична битка за съдбата на човечеството и в духа на Майкъл Бей ще има експлозии, атомни бомби или всичко подобно. Но да се върнем в настоящето.
Отдавна сме загърбили традиционното ръчно производство на предмети за бита – нещо, което преди сто години е било въпрос на изработка от някой умел и виден занаятчия в днешно време е отстъпило мястото си на някой умело програмиран робот.
И така в биографията на белачката ни за картофи като родно място е записан Китай, а родители са робот 0 и робот 1 от Ухан, вместо нечия работилница и две сръчни занаятчийски ръце.
Всъщност това носи със себе си много позитиви – тази белачка вече е изключително евтина (особено на промоция) и леснодостъпна, но това е на цената на поминък на група хора. Така тези роботи, неми слуги на нашите заповеди, изведнъж застрашават (но не подобно на Шварценегровия герой) самите нас и нещо реално и много често трудно за опазване напоследък – препитанието ни.
Заплаха ли са всъщност роботите за прехраната на много от нас със заетост в производствената сфера, в която автоматизацията настъпва с бързи темпове? Каква ще е съдбата на обикновения работник, свикнал с изпълнението на определена задача, която може да бъде извършена и от робот? За да отговорим на тези въпроси, първо трябва да дадем няколко определения, започвайки с това в кои случаи се извършва роботизация. Простите, повтарящи се движения, свързани с преместването на един предмет от точка А до точка Б е тип работа, която много често се среща в масовото производство. Следвайки заключението от поговорката “повторението е майка на знанието и баща на затъпяването”, подобна репетитивна дейност преспокойно може да бъде предоставена на робота, докато ние можем да обърнем внимание на себе си и да се захванем с по-креативни занимания.
“Страхът от роботизацията на работното място е адекватен дотолкова, доколкото един човек не иска да развие нови качества и да е по-полезен от една машина”
Кристиян Михайлов
По думите на Кристиян Михайлов от ПАРА (Професионална асоциация по роботика и автоматизация) “идеята на автоматизацията е да покаже, че хората трябва постоянно да се образоват”. Гоненията срещу вещици са отживелица – също както заклеймяването на роботите и “изгарянето” им на обществената клада. Благодарение на машините имаме възможността да наблегнем на развитието на способности, които са далеч по-сложни и предизвикателни от обикновения физически труд, което от своя страна повишава конкурентоспособността ни на пазара на труда. Дори един обикновен курс по Excel е в състояние да намери по-сигурно работно място на един служител от поточна линия. Обременяването на роботи с чисто физически задачи и освобождаването на хората от тях води и до друг положителен аспект – стимулиране на образованието с цел подобряване на неговото качество, за да се покрият нуждите на бизнеса – а те изискват все по-тесни специалисти във всички области.
Отдавна сме минали етапа, в който звънецът в училищата е в пряка връзка с този, който бъдещи работници ще чуват във фабриките – но тъжната истина е, че образованието ни страда от синдрома “Развитие в застой”.
Тук възниква въпросът: защо да не учим за това, което намираме за страшно? Нали именно най-големите страхове се пораждат поради липсата на знание именно за самия страх? Изучаването на роботика засега е силно пренебрегвано в българската образователна система – от една страна поради отсъствието на отворен диалог, от друга поради малкото специалисти, готови да подготвят детските умове. Не липсват положителни примери – те са в областта на клубовете и частните организации. Позитивен знак за промяна е и изявеното желание за участие на Министерство на образованието в Робо дни 2020 (повече за това в подкаста). Следователно каузата не е загубена, а просто е в начален стадий на развитие.
А въвеждането на роботиката като учебна дисциплина е и напълно обосновано – светът е навлязъл в Индустрия 4.0 и развитието и впрягането на умствен капитал, способен да поеме руля и да държи курса на технологичния прогрес, е не само перспективно и желателно, но и наложително.
