Новите вещици

robotics fabrication boards transistors

Роботите са новите вещици на XXI в. – но за разлика от тях не използват метлата като транспортно средство, нямат гърбав нос с брадавици и не ни проклинат с врящи в казан отвари. И въпреки това ги гледаме с недоверие. Те ще вземат работните ни места; ще ни оставят без храна; ще превземат света; Терминатор и Робокоп ще се сблъскат в титанична битка за съдбата на човечеството и в духа на Майкъл Бей ще има експлозии, атомни бомби или всичко подобно. Но да се върнем в настоящето.

Отдавна сме загърбили традиционното ръчно производство на предмети за бита – нещо, което преди сто години е било въпрос на изработка от някой умел и виден занаятчия в днешно време е отстъпило мястото си на някой умело програмиран робот.

И така в биографията на белачката ни за картофи като родно място е записан Китай, а родители са робот 0 и робот 1 от Ухан, вместо нечия работилница и две сръчни занаятчийски ръце.

Всъщност това носи със себе си много позитиви – тази белачка вече е изключително евтина (особено на промоция) и леснодостъпна, но това е на цената на поминък на група хора. Така тези роботи, неми слуги на нашите заповеди, изведнъж застрашават (но не подобно на Шварценегровия герой) самите нас и нещо реално и много често трудно за опазване напоследък – препитанието ни.

Заплаха ли са всъщност роботите за прехраната на много от нас със заетост в производствената сфера, в която автоматизацията настъпва с бързи темпове? Каква ще е съдбата на обикновения работник, свикнал с изпълнението на определена задача, която може да бъде извършена и от робот? За да отговорим на тези въпроси, първо трябва да дадем няколко определения, започвайки с това в кои случаи се извършва роботизация. Простите, повтарящи се движения, свързани с преместването на един предмет от точка А до точка Б е тип работа, която много често се среща в масовото производство. Следвайки заключението от поговорката “повторението е майка на знанието и баща на затъпяването”, подобна репетитивна дейност преспокойно може да бъде предоставена на робота, докато ние можем да обърнем внимание на себе си и да се захванем с по-креативни занимания.

robots industry 4.0 automatisation PARA 90s kids place robotics

“Страхът от роботизацията на работното място е адекватен дотолкова, доколкото един човек не иска да развие нови качества и да е по-полезен от една машина”

Кристиян Михайлов

По думите на Кристиян Михайлов от ПАРА (Професионална асоциация по роботика и автоматизация) “идеята на автоматизацията е да покаже, че хората трябва постоянно да се образоват”. Гоненията срещу вещици са отживелица – също както заклеймяването на роботите и “изгарянето” им на обществената клада. Благодарение на машините имаме възможността да наблегнем на развитието на способности, които са далеч по-сложни и предизвикателни от обикновения физически труд, което от своя страна повишава конкурентоспособността ни на пазара на труда. Дори един обикновен курс по Excel е в състояние да намери по-сигурно работно място на един служител от поточна линия. Обременяването на роботи с чисто физически задачи и освобождаването на хората от тях води и до друг положителен аспект – стимулиране на образованието с цел подобряване на неговото качество, за да се покрият нуждите на бизнеса – а те изискват все по-тесни специалисти във всички области.

Отдавна сме минали етапа, в който звънецът в училищата е в пряка връзка с този, който бъдещи работници ще чуват във фабриките – но тъжната истина е, че образованието ни страда от синдрома “Развитие в застой”.

Тук възниква въпросът: защо да не учим за това, което намираме за страшно? Нали именно най-големите страхове се пораждат поради липсата на знание именно за самия страх? Изучаването на роботика засега е силно пренебрегвано в българската образователна система – от една страна поради отсъствието на отворен диалог, от друга поради малкото специалисти, готови да подготвят детските умове. Не липсват положителни примери – те са в областта на клубовете и частните организации. Позитивен знак за промяна е и изявеното желание за участие на Министерство на образованието в Робо дни 2020 (повече за това в подкаста). Следователно каузата не е загубена, а просто е в начален стадий на развитие. 

students smiling at a robot university classroom

А въвеждането на роботиката като учебна дисциплина е и напълно обосновано – светът е навлязъл в Индустрия 4.0 и развитието и впрягането на умствен капитал, способен да поеме руля и да държи курса на технологичния прогрес, е не само перспективно и желателно, но и наложително.

Сподели:

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Скорошни публикации

Философия на страха

От какво ви е страх най-много? От безпаричието? От несигурността? От неразбирането? От самотата? Тези страхове формират един спектър, в който всеки един попада, но

man in a suit dilyan georgiev дилян георгиев

За депресията

Животът се стича така, че понякога си мисля дали да не спра и да изчакам хубавото да ме намери или да се опитам да предвидя

Изпрати ни съобщение

90's kids place logo podcast

Този уебсайт използва бисквитки, за да подобри вашия престой. Може да се запознаете с политиката ни за поверителсност тук.