Философия на страха

От какво ви е страх най-много?
От безпаричието? От несигурността? От неразбирането? От самотата?

Тези страхове формират един спектър, в който всеки един попада, но не всеки успява да се измъкне. Уви, човекът е върховният творец в нашата малка вселена. Той измисля най-жестоките начини за убийство и най-смелите подходи за оцеляване… и всичко това в рамките на 100 години ако сме късметлии.

Страхът е място в съзнанието, където си притиснат до стената и трябва някак да реагираш… в противен случай си аут от играта, гръмва ти бушона, даваш накъсо и т.н. Затова и малко хора се изправят срещу страховете си – по-удобно е да битуваш в зоната си на комфорт, да градиш стени, за да не виждаш онова, което може да отключи твоя несигурност. Но трябва да се знае, че стабилността е преходно състояние – единственото, стабилно в абсолютния смисъл нещо, е времето и от него никой не се е измъкнал, в един или друг смисъл, жив.

(Странно, мислех си, че това съждение няма да стигне до такава пъстрота, но…)

Страховете, изброени по-горе, маркират различни територии, едни големи, други малки, и съответно вероятността да ги изпитваме по-често е по-голяма и по-малка.

Подкаст за страха тук

Платих ли си наема? Дадох ли джобни на децата? Идва зима, с какво ще се отопляваме?

Въпроси, въпроси, въпроси! В България някак си само ги задаваме… и само на нас си ги задаваме. И това е лошото! Лошо е да нямаш усещането, че си част от нещо, по-голямо от универсалната обществена единица – човекът, сам по себе си. По-лошо е да си в такова общество, където никой няма такова усещане. А фактът, че такива единици сформират общество е парадокс, в който страхът е страж пред всяка порта, на която никой не смее да почука. Така селото е тихо, лисиците беснеят в дворовете, а душите обедняват, мързелувайки пред телевизора.

Дали ще ме уволнят? Ще има ли нова финансова криза? Защитен ли съм? Защитени ли са децата ми?

Независимостта е мираж, който успокоява и ни кара да се концентрираме върху други неща. В противен случай следва паника, а паниката е форма на колективния страх, която разрушава цели общества. В рамките на човешкия разум тя е удар по стабилността, която се пропуква и пропуска на демоните ти да вилнеят свободно. Енергията вместо да бъде насочена към разрешаване на проблемите, бива парализирана за момент, след който е оставена без контрол в нейната най-естествена светлина – на самозащитата. Тогава се забравят всички изградени мостове, всички взаимоотношения и връзки, всички обещания. Докато не се препънеш в собствената си паника и не осъзнаеш, че рушиш.

Дали ще ме приемат? Ще разберат ли посланието ми? Ще искат ли да ми бъдат приятели?

Социалното начало е фабрична настройка у човека. Глупци са тези, които смятат, че могат да имат пълноценен живот без да имат контакти, без да са част от нечий вътрешен свят или без нечие присъствие в техния собствен такъв.

Страхът от неразбиране води до затваряне, бягство, асоциалност и резултира в едно постоянно окайване на ситуацията.

Обществото от своя страна те поставя отново в парадокс  – да бъдеш себе си и да бъдеш част от него. Оказва се, че аршинът е един и същ, а се мерят различни по своите качества хора… и оттам идват и въпросите.

Оттам идва и несигурността: може би е грешка? Хубавото е, че в мащабите на света могат да се намерят и други точки, където да намерите себе си. Но знайте – изолирането в точка може да ви осигури моментно спокойствие и радост, но ничий характер не е константна величина. След точка А ще следва B, и C, и т.н. Щастието ни във всеки един момент се измерва от желанията ни и способността да се адаптираме в морето от възможности.  Бъдете смели, борете се за тях.

Баба ми почина в самота? Майка ми се страхува да не я последва? А аз?

Самотата е убийство на душата. Затова и толкова боли, когато загубим някого. Светът, в който се раждаме, ще е друг, когато го напускаме и би било хубаво да го украсяваме с хубави хора.

Не боли да кажеш „Здравей“, не боли да кажеш и „Сбогом“ – това е част от играта.

Накрая сядаш удобно във фотьойла с чаша уиски, гледаш стари снимки и си казваш… „Трябва да продължа да играя, нечие съзнание зависи от моето присъствие, а нечий страх може да бъде умъртвен поне за малко от моето „Как си?“.

Пламна епидемия. Затварят предприятия. Обявяват извънредно положение. Защо се случва всичко това и защо сме толкова безсилни срещу нещо толкова… невидимо?

Паниката убива! Онези, които ѝ се отдадат… ще изгубят! И в такива моменти виждаме какво означава липсата на хората в света – във Венеция водата по каналите от десетилетия не е била толкова чиста, в София гледките към Витоша и Люлин планина стоят необичайно – най-малкото се виждат. Вирусът се оказва е глътка въздух за планетата ни и причина да се спрем или поне да забавим темпото, да погледнем към хоризонта и да видим онова, което не виждахме заради собствения си устрем към материалното.

Балансът към това да имаш толкова, колкото трябва и да бъдеш толкова себе си, колкото искаш, за да бъдеш омиротворен беше изгубен между презентации, банкови преводи и бумащина…

и ако сега, във време, когато примката се затяга около врата ни, не си дадем сметка, че без баланс ще бъдем поредната жертва на страха, рожба на короната от тръни, бичът е не само заслужен, той е проклятие, изписано в генетичния ни код.

Спектърът далеч не свършва дотук. Един добър човек ме научи, че всичко е в нюансите. Страхът е лакмус за нашата издръжливост, воля и вътрешна сила и колкото и да е трудно да признаем, винаги ще съществува – наша работа е да имаме инструментите, с които да го поставим в граници.

Дилян Георгиев, 01/12/19

Последвайте 90’s kids podcast във Facebook и се абонирайте за канала ни във YouTube, където можете да слушате нашите подкасти.

За депресията тук

Сподели:

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Скорошни публикации

man in a suit dilyan georgiev дилян георгиев

За депресията

Животът се стича така, че понякога си мисля дали да не спра и да изчакам хубавото да ме намери или да се опитам да предвидя

Изпрати ни съобщение

90's kids place logo podcast

Този уебсайт използва бисквитки, за да подобри вашия престой. Може да се запознаете с политиката ни за поверителсност тук.