Остават няколко дена до изборите и редно да обърнем внимание на някои процеси, които оказаха влияние на предизборната кампания. В общия случай се нагледахме на какви ли не представления – къде по телевизионните студиа, къде в социалните мрежи, знайни и незнайни персонажи бомбардираха обществеността с призивите си да се гласува за тях.
Може би ще кажете, че това е в реда на всяка кампания, но когато става въпрос за управляващи в ситуация на изтощаваща страната ни пандемия, трябва да търсим специфичен капитал, който да може да удържи натиска, прилагайки политики на заздравяване както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.
И дотук бяхме със сложните изречения,
защото партиите се погрижиха да предложат цветущи кандидати със съмнителна компетентност. Не казвам, че са прости, но предизвикват прости реакции – като ги видиш и казваш “Просто не!”
6900 депутати се надпреварват за 240 места! Жени Калканджиева, Ернестина Шинова, Димитър Пенев, Любен Дилов син, Иван Тенев, Кристина Димитрова, Искрен Пецов са само част от ексцентризма, впрегнат да привлече вот за партиите. Ако не знаехме, че идват избори, щяхме да кажем, че Нико Тупарев и Радо Тушев пак правят кастинг за Биг Брадър. Най-комичното е, че и поведението им повсеместно е на кандидати, които старите хора биха определили като кьорфишеци.
И ще бъдат прави!
Защото едва ли Жени Калканджиева стои вкъщи и си мисли каква блестяща кариера на депутат би имала в бъдещото 45-то Народно събрание? Едва ли мечтае да е първата жена, мятала яйца от вътрешната страна на Парламента, а не от външната?
Ернестина Шинова обобщава решението си да бъде в листите на ВМРО с изречението „Консервативна съм, това, надявам се, все още не е престъпление“.
Права е жената – не е престъпление да си консервативен, даже в бизнеса консервативните са полезни, защото се стремят към стабилна среда, и с ограниченията си дори стимулират по-добре издържани решения – това е един от добрите примери за крайности, които взаимно се подпомагат.
Но в политиката консервативен се възприема за еквивалентно на патриотичен – което въобще не е вярно, но кой да им го каже на ВМРО и всички, които папагалски повтарят из студиата какви радетели са за българския национализъм? Кой да обясни и на хората, които им вярват, че да обичаш родината, не означава да мразиш всичко останало?
Като си пееш Пенке ле…
Димитър Пенев пък защити решението си да намига от листата на Марешки така: „Щях да приема предложение и от ГЕРБ, и от БСП, и от ДПС, важното е кой пръв щеше да ми предложи.“
Предвид, че изборите са едно голямо надлъгване, не се изненадвам, но бива ли така да се самодискредитира човек? Защо въобще се говори за програми, политики и реформи, като всичко опира до „който предложи… повече“? Какво да очакваме, ако гласуваме за чичо Пенчо – нещо стил „Ще се коалираме с тия двамата и оня, третия, а също и с футболистчето, пчеличката и Барбуков“.
Кьорфишеците изпълняват своята длъжност – не слизат от екрана, вдигат рейтингите на телевизиите досущ като едни истински реалити звезди. Но… КПД-то на кампанията пада главоломно, но пък кой ли има интерес да е високо?
Никой!
Или поне никой от управляващите. Защото след един мандат на скандали, нагло поведение, обиди и гражданско недоволство, трябва обществената енергия да се разсее – да гледаме пияните изцепки на Волен по БНТ, да слушаме Марешки и неговия договор за евтина нафта, да се чудим на Марсо и присъствието му в листата на ДПС и т.н.
Да е шумно! Толкова шумно, че да спрем да чуваме съвестта си, да спрем да мислим, да се върнем години назад, когато сме стояли пред телевизора и сме гукали пред забавните чичковци и лели от екрана… докато не дойде 5-ти април и не свърши шоуто.
